Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
1.05.2022 г., 19:13 ч.  

Мяу! 

  Поезия » Друга
279 1 8

И защо доверчиво (за кой ли път) с гола душа,
пак загърбила опит и рани, поуки политнах?
Стари грешки загърбила, ала отново греша,
знам, кога и какво дебне котката – тъй любопитна.

 

Ала знам, че и девет живота е скътала тя,
знам, че винаги пада на своите лапи и дръзка,
като луда по покриви хлъзгави ето – летя...
За какво е сърцето щом обич и нежност не пръска?

 

Ще се спра някой ден. След последния онзи живот,
но едва ли ще бъде по-мъдър, макар и девети.
С тихо: — Мяу! – за последно... Търсете ме над, или под,
онзи лудия мартенски Месец... С душата ми свети...   

 

https://youtu.be/67zMNXf1U6Q

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??