Мъчителна раздяла

Това е нашата последна  среща,
всичко навън потъна в тъмнина,
но аз ти давам една целувка гореща,
за да си спомняш за мен и мойта топлина.
Защо трябва да тръгваш точно сега,
когато с теб разбрах какво е любовта,
защо искаш да заминеш в чужбина
и да забравиш завинаги своята родина?
Ела, аз искам ти да ме прегърнеш,
за последно да погледам твоето лице
и ще се моля само ти да се завърнеш,
за да стоплиш отново моето сърце.
Едва ли някога ще мога аз да те забравя,
сърцето ми на теб принадлежи
и в сънищата ми усмивката ти все ще ме изгаря,
но събудя ли се, в очите ми ще има парещи сълзи.
О,Господи! Нека тази нощ не отминава,
за да мога да запомня любимите черти,
но ето, че навън все по-светло става
и изведнъж сърцето се смути.
Изплашена стоя и гледам те в очите:
по бузите ти текат неспирно сълзите.
Надигам се, с целувки ги изтривам,
но вече моите не мога аз да скривам.
Така тежко е за двама ни, че трябва да се разделим,
но със спомените си красиви ний ще се крепим
и винаги ще си спомняме за любовта,
на която единствен свидетел беше нощта.
И ето, че момента на раздялата наближава,
но той сякаш още повече ни сближава
в страстна целувка нашите устни се сляха
и насълзени очите искряха.
Прегърнати двама стоим и мълчим
сърцата ни завинаги остават тук
и се чудим как напред ще продължим
като не можем да живеем един без друг.
В тази последна минута ти пожелавам да бъдеш щастлив
и да си спомняш за мене в този свят горчив,
и не забравяй, че дори и светове да ни делят
сърцата ни едно към друго все ще се стремят.