14 янв. 2008 г., 12:03

Мъчително

877 0 12

Когато хаосът

ненадейно те превземе,

и часовете и секундите

са бреме....

И няма време

мисълта да обърнеш,

и сърцето си сам

да прегърнеш,

и емоциите да

приласкаеш,

и не знаеш как

да се покаеш...

Тогава вятърът е

срещу тебе

и търси хищно

какво да ти вземе...

И дъждът наводнява очите

и използва жестоко сълзите.

И облаци те затрупват изцяло,

и всичко потъва, потъва...

до бяло...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...