14.01.2008 г., 12:03

Мъчително

868 0 12

Когато хаосът

ненадейно те превземе,

и часовете и секундите

са бреме....

И няма време

мисълта да обърнеш,

и сърцето си сам

да прегърнеш,

и емоциите да

приласкаеш,

и не знаеш как

да се покаеш...

Тогава вятърът е

срещу тебе

и търси хищно

какво да ти вземе...

И дъждът наводнява очите

и използва жестоко сълзите.

И облаци те затрупват изцяло,

и всичко потъва, потъва...

до бяло...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...