Животът ми да бъде огън -
това от тебе аз го зная.
Началото е като пламък
и знам, че пепел ще е края.
Море голямо - мойта мъка,
а радостта е бисер в него.
За мене тесен е простора.
Утехата е в мойто его.
В сълзата ми кърви душата.
Повяхването ми е дълго -
цъфтенето ми беше кратко,
но мисълта ми е задълго.
А може би така и трябва.
Че всичко ще е твърде сладко,
ако аз съм без сълза горчива.
Ти - горе - чуваш ли ме, татко?
Трудът - за мене - е потребност
и цел е утрешната мъдрост,
а задоволството - награда.
Лъчът е в слънчевата дързост.
© Никола Апостолов Все права защищены