29 дек. 2012 г., 11:33

Мъдро стихотворение

482 0 0

Животът ми да бъде огън -

това от тебе аз го зная.

Началото е като пламък

и знам, че пепел ще е края.

 

Море голямо - мойта мъка,

а радостта е бисер в него.

За мене тесен е простора.

Утехата е в мойто его.

 

В сълзата ми кърви душата.

Повяхването ми е дълго -

цъфтенето ми беше кратко,

но мисълта ми е задълго.

 

А може би така и трябва.

Че всичко ще е твърде сладко,

ако аз съм без сълза горчива.

Ти - горе - чуваш ли ме, татко?

 

Трудът - за мене - е потребност

и цел е утрешната мъдрост,

а задоволството - награда.

Лъчът е в слънчевата дързост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...