29 dic 2012, 11:33

Мъдро стихотворение

  Poesía
478 0 0

Животът ми да бъде огън -

това от тебе аз го зная.

Началото е като пламък

и знам, че пепел ще е края.

 

Море голямо - мойта мъка,

а радостта е бисер в него.

За мене тесен е простора.

Утехата е в мойто его.

 

В сълзата ми кърви душата.

Повяхването ми е дълго -

цъфтенето ми беше кратко,

но мисълта ми е задълго.

 

А може би така и трябва.

Че всичко ще е твърде сладко,

ако аз съм без сълза горчива.

Ти - горе - чуваш ли ме, татко?

 

Трудът - за мене - е потребност

и цел е утрешната мъдрост,

а задоволството - награда.

Лъчът е в слънчевата дързост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...