Мъдро стихотворение

Животът ми да бъде огън -

това от тебе аз го зная.

Началото е като пламък

и знам, че пепел ще е края.

Море голямо - мойта мъка,

а радостта е бисер в него.

За мене тесен е простора.

Утехата е в мойто его.

В сълзата ми кърви душата.

Повяхването ми е дълго -

цъфтенето ми беше кратко,

но мисълта ми е задълго.

А може би така и трябва.

Че всичко ще е твърде сладко,

ако аз съм без сълза горчива.

Ти - горе - чуваш ли ме, татко?

Трудът - за мене - е потребност

и цел е утрешната мъдрост,

а задоволството - награда.

Лъчът е в слънчевата дързост.