1 янв. 2015 г., 19:33

Мъдрост

749 0 1


Със всеки миг неизживян старея...
Нахвърлям във огнището си болки...
В сърцето ми илюзии за тебе пеят.
Дъждът от спомени едва ме стопля...

Ти беше пролет – цъфнала от поглед,
eдно очакване за жарко лято...
горещници с теб преживяхме много,
но в любовта е есента сланата...

И ако с жълтите листа – сълзи в очите...
застелим си душите с още дързост...
Ще се прегърнем - а снегът в косите
ще пада като страстна, жива мъдрост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...