Със всеки миг неизживян старея...
Нахвърлям във огнището си болки...
В сърцето ми илюзии за тебе пеят.
Дъждът от спомени едва ме стопля...
Ти беше пролет – цъфнала от поглед,
eдно очакване за жарко лято...
горещници с теб преживяхме много,
но в любовта е есента сланата...
И ако с жълтите листа – сълзи в очите...
застелим си душите с още дързост...
Ще се прегърнем - а снегът в косите
ще пада като страстна, жива мъдрост.
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
