Със всеки миг неизживян старея...
Нахвърлям във огнището си болки...
В сърцето ми илюзии за тебе пеят.
Дъждът от спомени едва ме стопля...

Ти беше пролет – цъфнала от поглед,
eдно очакване за жарко лято...
горещници с теб преживяхме много,
но в любовта е есента сланата...

И ако с жълтите листа – сълзи в очите...
застелим си душите с още дързост...
Ще се прегърнем - а снегът в косите
ще пада като страстна, жива мъдрост.