Със всеки миг неизживян старея...
Нахвърлям във огнището си болки...
В сърцето ми илюзии за тебе пеят.
Дъждът от спомени едва ме стопля...
Ти беше пролет – цъфнала от поглед,
eдно очакване за жарко лято...
горещници с теб преживяхме много,
но в любовта е есента сланата...
И ако с жълтите листа – сълзи в очите...
застелим си душите с още дързост...
Ще се прегърнем - а снегът в косите
ще пада като страстна, жива мъдрост.
© Михаил Цветански All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
