25 нояб. 2007 г., 19:39

Мъгла

871 0 2

Крие се усмивка навярно в мъглата,

в този облак непрогледно сив,

има чудни песни там, в тишината,

 има много причини да бъдеш щастлив!

Мирише на радост дори в тъмнината,

където сърцето безумно кънти,

има сълзи и в светлината, но

някак са бистри, искрящи дори...

Вее и вятър - жесток и студен,

събира чуждата, трудна тъга,

отнася безспирно всеки миг провален

и прави вълшебства насред тази мъгла...

И всичко е приказно сиво -

забулено, тайнствено и малко страхливо,

мъглата е нежна и строга душа,

прилича изцяло на красива жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно стихче с красива,позитивна мелодия!Поздрави!
  • "Мирише на радост дори в тъмнината,
    където сърцето безумно кънти,
    има сълзи и в светлината, но
    някак са бистри, искрящи дори..."

    СТРАХОТЕН СТИХ! ПРЕЛЕСТ!!!
    Поздрав, мила Надежда!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...