Крие се усмивка навярно в мъглата,
в този облак непрогледно сив,
има чудни песни там, в тишината,
има много причини да бъдеш щастлив!
Мирише на радост дори в тъмнината,
където сърцето безумно кънти,
има сълзи и в светлината, но
някак са бистри, искрящи дори...
Вее и вятър - жесток и студен,
събира чуждата, трудна тъга,
отнася безспирно всеки миг провален
и прави вълшебства насред тази мъгла...
И всичко е приказно сиво -
забулено, тайнствено и малко страхливо,
мъглата е нежна и строга душа,
прилича изцяло на красива жена...
© Надежда Кацарова Всички права запазени