Мъгла
672
0
0
Непрогледна мъгла
града хладно обгръща.
Твойта силна ръка
нежно пак ме прегръща.
И лежим в тишина,
няма нужда от думи.
Две любящи сърца,
два свързани ума,
две души, две тела,
слети във пълен синхрон.
Вън се стеле мъгла,
а уют – в нашия дом.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива ВалМан Все права защищены
