Мъгла (Отгоре на планината звучи лира)

                                             Op under Fjeldet

toner en Lur

Ето го мрака който пак ми разказа

съня на нощната сива гора,

там дето писък на сова проряза

всяка надежда, любов и мечта.

И ето го зеленикав стои силуетът

на хванала дълга тръба изморена жена,

превита от умора, бледа и клета

гледа към сивата гъста мъгла.

А там няма нищо - само стари дървета,

а те са празни, изгнили и ухаят на смърт.

И макар да е гората от мъка обзета,

те не са мъртви - а просто спят!