Мъж и кухня
Къде си? Счупи ми се чашата.
Опияних се - беше силен сокът.
Сетивата ме излъгаха за масата.
Кристалът - най-красив във скока си.
Все още се люлее по инерция
Най-едрата останала частица.
Не мога да пресмятам мегахерци, я!
А подът се помисли за обичан.
Далече е метлата в коридора
За да спои парченцата на пъзела.
Къде си? Да ми сипеш втора втора.
Копчето ме стяга; или възелът?
Отрупана без връх е мивката.
Там всички съдове са мръсни.
Ликьосана е вече и покривката.
Къде си? Не омръзва да те търся.
Препаратите за миене са агресивни.
Изтриват и най-чистото останало.
Така е правилно - железни гривни.
А миналото никога не е минавало.
Моите устни да пият не искат
Отворени вече гърла на шишета.
На един от десет пръсти му стиска
Да се наложи над пубертета.
***
Кухнята бие на празно -
Някак шумно и глухо, но басово.
Липсва алтът на съдове с манджи
и наздравици от изгубени басове.
Къде? По шкафовете да не си забравена?
Дори хлебарките не са те срещали.
Не се ли свърши времето за бавене?
Изстина слънцето, луната е гореща.
***
Видях как свещи догарят.
Изгасят се в себе си - без викове,
А в парафина трапчинки оставят
Бутилкови пуснати духове.
Едно не разбрах и се чудя,
Дали съществуваш наяве
Или във сън и полуда
Сътворих те без каляне?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
