Jun 29, 2009, 7:19 AM

Мъж и кухня

  Poetry » Love
2.5K 0 27

 

Къде си? Счупи ми се чашата.

Опияних се - беше силен сокът.

Сетивата ме излъгаха за масата.

Кристалът - най-красив във скока си.

 

Все още се люлее по инерция

Най-едрата останала частица.

Не мога да пресмятам мегахерци, я!

А подът се помисли за обичан.

 

Далече е метлата в коридора

За да спои парченцата на пъзела.

Къде си? Да ми сипеш втора втора.

Копчето ме стяга; или възелът?

 

Отрупана без връх е мивката.

Там всички съдове са мръсни.

Ликьосана е вече и покривката.

Къде си? Не омръзва да те търся.

 

Препаратите за миене са агресивни.

Изтриват и най-чистото останало.

Така е правилно - железни гривни.

А миналото никога не е минавало.

 

Моите устни да пият не искат

Отворени вече гърла на шишета.

На един от десет пръсти му стиска

Да се наложи над пубертета.

 

                    ***

 

Кухнята бие на празно -

Някак шумно и глухо, но басово.

Липсва алтът на съдове с манджи

и наздравици от изгубени басове.

 

Къде? По шкафовете да не си забравена?

Дори хлебарките не са те срещали.

Не се ли свърши времето за бавене?

Изстина слънцето, луната е гореща.

 

                    ***

 

Видях как свещи догарят.

Изгасят се в себе си - без викове,

А в парафина трапчинки оставят

Бутилкови пуснати духове.

 

Едно не разбрах и се чудя,

Дали съществуваш наяве

Или във сън и полуда

Сътворих те без каляне?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви
  • Направо съм щастлива, че те открих! "Бутилкови пуснати духове" - удоволствие е да те чета!
  • Даааа. Идеята ни е съвпаднала. Благодаря ти за удоволствието от прочита. Благодаря ти.
  • Страхотно!
    И откровено!
    Поздравявам те и за смелостта да напишеш това...обикновено тези неща ги приемаме за даденост...
  • "А миналото никога не е минавало."

    "На един от десет пръсти му стиска"


    "Дори хлебарките не са те срещали.

    Не се ли свърши времето за бавене?"


    Ти осъзнаваш ли какъв заряд носиш?
    Поздравления, Поете!!!!!!!*

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...