Мъжете не плачат
Докато се настройвам по-трезво да гледам
на нещата - отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.
Докато цинично упоявам съвестта си
с абстрактни тълкувания за грях,
ще нося на вината, че те няма, кръста
и ще се проклинам, че отново оцелях.
Докато неистово копнея за утеха
и търся светиня под ангелски криле,
ще знам, че дяволите в мене те отнеха,
макар и любовта ми да бе твоето небе.
Докато зад фалшива усмивка прикривам
ридаещото в мене, изоставено сираче,
ще напоявам съхнещата празнота на дните
и без успех ще повтарям: мъжете не плачат.
© Георги Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Творчеството ми е отражение на личността и животът ми. Непрекъснати приливи и отливи. Не успявам да задържа високо ниво. От лятото нито мога, нито искам да пиша, това по-горе е по-скоро откровение, не поезия. Имам по-стари и по-добри неща, но не виждам смисъл да търся популярност с тях. Ако усетя, че нещо отговаря на моментното ми настроение и себеусещане ще го публикувам. И аз очаквах повече от себе си, но вече престанах.
-
"Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек" Гюстав Емар
Благодаря ви за вниманието и разбирането! -
Силен стих, изпълнени систини и разъсждения. Браво!
-
Много интересни разсъждения поднасяш, Георги. Облечени в поезия! Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
