Докато се настройвам по-трезво да гледам
на нещата - отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.
Докато цинично упоявам съвестта си
с абстрактни тълкувания за грях,
ще нося на вината, че те няма, кръста
и ще се проклинам, че отново оцелях.
Докато неистово копнея за утеха
и търся светиня под ангелски криле,
ще знам, че дяволите в мене те отнеха,
макар и любовта ми да бе твоето небе. ...