Мъжете не плачат
Докато се настройвам по-трезво да гледам
на нещата - отвъд метафизичния им смисъл,
ще знам, ще усещам, че губя надежда
и още Там, зад Воала съм вече орисан.
Докато цинично упоявам съвестта си
с абстрактни тълкувания за грях,
ще нося на вината, че те няма, кръста
и ще се проклинам, че отново оцелях.
Докато неистово копнея за утеха
и търся светиня под ангелски криле,
ще знам, че дяволите в мене те отнеха,
макар и любовта ми да бе твоето небе.
Докато зад фалшива усмивка прикривам
ридаещото в мене, изоставено сираче,
ще напоявам съхнещата празнота на дните
и без успех ще повтарям: мъжете не плачат.
© Георги All rights reserved.
