21 июл. 2016 г., 11:11

Мъжко момиче

1.2K 1 3

Като малка мечтах да съм принцеса,

да бъда нежна, слаба и добра.

От беди да ме спасява рицар,

достоен за любовта.

После пораснах и разбрах.

Няма да дойде рицар,

а ще се спасявам сама.

 

Вечно бях с вдигната глава

и запретнати ръкави.

Нямаше нещо,

което не мога да направя.

Помагах на себе си

и на всички около мен.

Не мрънках и не се оплаквах,

решавах сама всеки проблем.

Приемах всичко с усмивка,

мислих, че ще е така безкрай.

Поемах удари в сърцето,

но са вече безброй.

 

Уморих се да съм силна и добра.

Да сдържам вечер сълзите

и да си казвам, че ще издържа.

Искам силни ръце,

в които да чувствам закрила.

Да заема своята роля

на нежната половина.

Да сваля товара от своите рамене

и вече да съм спасителка,

само на нечие сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ви харесва творбата ми! Samadhi, времената се променят, понякога това не е достатъчно. Хората започнаха много да се страхуват и да се съпротивляват на себе си.
  • ...
  • Диляна, ако трябва някого да спасяваш, той едва ли ще е с по-силен дух от твоя. Не е ли по-добре да го омагьосаш с женския си чар?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....