Jul 21, 2016, 11:11 AM

Мъжко момиче

  Poetry
1.2K 1 3

Като малка мечтах да съм принцеса,

да бъда нежна, слаба и добра.

От беди да ме спасява рицар,

достоен за любовта.

После пораснах и разбрах.

Няма да дойде рицар,

а ще се спасявам сама.

 

Вечно бях с вдигната глава

и запретнати ръкави.

Нямаше нещо,

което не мога да направя.

Помагах на себе си

и на всички около мен.

Не мрънках и не се оплаквах,

решавах сама всеки проблем.

Приемах всичко с усмивка,

мислих, че ще е така безкрай.

Поемах удари в сърцето,

но са вече безброй.

 

Уморих се да съм силна и добра.

Да сдържам вечер сълзите

и да си казвам, че ще издържа.

Искам силни ръце,

в които да чувствам закрила.

Да заема своята роля

на нежната половина.

Да сваля товара от своите рамене

и вече да съм спасителка,

само на нечие сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че ви харесва творбата ми! Samadhi, времената се променят, понякога това не е достатъчно. Хората започнаха много да се страхуват и да се съпротивляват на себе си.
  • ...
  • Диляна, ако трябва някого да спасяваш, той едва ли ще е с по-силен дух от твоя. Не е ли по-добре да го омагьосаш с женския си чар?

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...