Детеляна (Диляна Кондолова)
11 8
21.07.2016 г., 11:11 ч.

Мъжко момиче 

  Поезия
762 1 4

Като малка мечтах да съм принцеса,

да бъда нежна, слаба и добра.

От беди да ме спасява рицар,

достоен за любовта.

После пораснах и разбрах.

Няма да дойде рицар,

а ще се спасявам сама.

 

Вечно бях с вдигната глава

и запретнати ръкави.

Нямаше нещо,

което не мога да направя.

Помагах на себе си

и на всички около мен.

Не мрънках и не се оплаквах,

решавах сама всеки проблем.

Приемах всичко с усмивка,

мислих, че ще е така безкрай.

Поемах удари в сърцето,

но са вече безброй.

 

Уморих се да съм силна и добра.

Да сдържам вечер сълзите

и да си казвам, че ще издържа.

Искам силни ръце,

в които да чувствам закрила.

Да заема своята роля

на нежната половина.

Да сваля товара от своите рамене

и вече да съм спасителка,

само на нечие сърце.

© Диляна Кондолова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че ви харесва творбата ми! Samadhi, времената се променят, понякога това не е достатъчно. Хората започнаха много да се страхуват и да се съпротивляват на себе си.
  • ...
  • Диляна, ако трябва някого да спасяваш, той едва ли ще е с по-силен дух от твоя. Не е ли по-добре да го омагьосаш с женския си чар?
  • Посланието и идеята на творбата ми допаднаха много, за обърканите роли на мъжа и жената в един изкривен съвременен свят. Приемете моите поздравления и най-висока оценка!
Предложения
: ??:??