Като малка мечтах да съм принцеса,
да бъда нежна, слаба и добра.
От беди да ме спасява рицар,
достоен за любовта.
После пораснах и разбрах.
Няма да дойде рицар,
а ще се спасявам сама.
Вечно бях с вдигната глава
и запретнати ръкави.
Нямаше нещо,
което не мога да направя.
Помагах на себе си
и на всички около мен.
Не мрънках и не се оплаквах,
решавах сама всеки проблем.
Приемах всичко с усмивка,
мислих, че ще е така безкрай.
Поемах удари в сърцето,
но са вече безброй.
Уморих се да съм силна и добра.
Да сдържам вечер сълзите
и да си казвам, че ще издържа.
Искам силни ръце,
в които да чувствам закрила.
Да заема своята роля
на нежната половина.
Да сваля товара от своите рамене
и вече да съм спасителка,
само на нечие сърце.
© Диляна Райчева Всички права запазени