Мъжко писмо
Ти питаш, синко, как живея.
Ми... малко трудно, но ще издържа.
Аз напоследък заиграх се с нея,
с онази палавница - старостта.
Побутвам я от мен да е далече.
Все не успявам да я заблудя.
Тя упорито в кръг ме обикаля
и с дните видимо стеснява се кръга.
... Понякога до магазина ходя.
Разходка правя си така.
С връстници и другари се засичам.
Говорим си. Оправяме света.
Преди да мръкне, телевизора си пускам.
Той гледа ме и ме търпи.
Не го тормозя. Скоро го изключвам
и връщам се във хубавите дни.
Държа на шкафа си албуми стари.
Семейна Библия са. Нашият живот.
От снимките очи говорят - близки, благи
и ме даряват с благослов.
От мисли уморен, не питай как заспивам.
По цяла нощ сънувам майка ти и теб.
Ти всеки път се появяваш твърде малък
и правиш плахи стъпчици напред.
... Май друго няма... Аз така живея...
Успях за малко да надбягам старостта.
Но в крайна сметка тя ме изпревари
и за победата отивам да я поздравя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
