Crazy-Loca (Детелина Стефанова)
47 58
Aug 29, 2012, 1:37 PM

Мъжко писмо 

  Poetry
1137 0 10

Ти питаш, синко, как живея.

Ми... малко трудно, но ще издържа.

Аз напоследък заиграх се с нея,

с онази палавница - старостта.

Побутвам я от мен да е далече.

Все не успявам да я заблудя.

Тя упорито в кръг ме обикаля

и с дните видимо стеснява се кръга.

... Понякога до магазина ходя.

Разходка правя си така.

С връстници и другари се засичам.

Говорим си. Оправяме света.

Преди да мръкне, телевизора си пускам.

Той гледа ме и ме търпи.

Не го тормозя. Скоро го изключвам

и връщам се във хубавите дни.

Държа на шкафа си албуми стари.

Семейна Библия са. Нашият живот.

От снимките очи говорят - близки, благи

и ме даряват с благослов.

От мисли уморен, не питай как заспивам.

По цяла нощ сънувам майка ти и теб.

Ти всеки път се появяваш твърде малък

и правиш плахи стъпчици напред.

... Май друго няма... Аз така живея...

Успях за малко да надбягам старостта.

Но в крайна сметка тя ме изпревари

и за победата отивам да я поздравя.

 

© Детелина Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??