31 янв. 2008 г., 21:54

Мъка

Поэзия

918 0 8

Сякаш балерина в гръб
нежността отмина.
И е редна тази скръб
по красиво минало.

Може друга някой час
пак да ме запали,
но сега съм сам у нас
и по тебе жаля.

А какво си ти - не знам.
Сън или идея?

И дали съм толкоз сам?

Или тъй си пея?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

feia (Вилдан Сефер)

Чудесна песен!

2008-02-03T12:35:35+02:00
old_scoundrel (Александър Белчев)

Aske (Петя Косева) 3-02-2008г. 11:36
Нежността си е отишла ли...а от къде тогава дойде това нежно стихотворение?

Пак от нея. Нежността, според мен, не може да си отиде никога. Тя е възможността на човека да я изпита - и тогава...я дава...

2008-02-03T12:34:00+02:00
Aske (Петя Косева)

Нежността си е отишла ли...а от къде тогава дойде това нежно стихотворение?

2008-02-03T11:36:05+02:00
ani1313 (Ангелина)

ПОНЯКОГА И С ДРУГ ОСТАВАШ САМ.

2008-02-01T02:29:46+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Оригинален изказ има в стиховете ти и това те прави различен, което ми харесва!..

2008-02-01T00:43:46+02:00