31.01.2008 г., 21:54 ч.

Мъка 

  Поезия
726 0 8

Сякаш балерина в гръб
нежността отмина.
И е редна тази скръб
по красиво минало.

Може друга някой час
пак да ме запали,
но сега съм сам у нас
и по тебе жаля.

А какво си ти - не знам.
Сън или идея?

И дали съм толкоз сам?

Или тъй си пея?

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесна песен!

  • Aske (Петя Косева) 3-02-2008г. 11:36
    Нежността си е отишла ли...а от къде тогава дойде това нежно стихотворение?

    Пак от нея. Нежността, според мен, не може да си отиде никога. Тя е възможността на човека да я изпита - и тогава...я дава...
  • Нежността си е отишла ли...а от къде тогава дойде това нежно стихотворение?
  • ПОНЯКОГА И С ДРУГ ОСТАВАШ САМ.
  • Оригинален изказ има в стиховете ти и това те прави различен, което ми харесва!..
  • Много хубаво пееш !...хареса ми.
    с обич за теб.
  • Прекрасно!Поздрав!
  • Никога не сме сами - мъката и спомените ни правят компания в тези мигове.Харесва ми стилът ти. Поздрав
Предложения
: ??:??