Мъка
Мъка, когато хората късат парче по парче доблестта,
Мъка, когато хората искат да смажат с дела съвестта,
Мъка, когато ги виждам как грачат над малък, безпомощен труп,
Мъка, когато хората плачат, на други да чуваш смехът.
Мъка, защото хора не сме, а животни живели в забрава,
Мъка, защото живели не сме, а живи в тази раздяла,
Мъка, защото раздяла с живота е всяка мъничка гара,
Мъка, защото човекът във нас, на най-малката гара остана.
Мъка, където погледнеш, в чиито очи,
Мъка, където живееш, където боли,
Мъка, където я искаш и където пък не,
Мъка, където някога беше моето сърце.
Мъка, неизречена още, но все пак пред теб,
Мъка, неизречена там, където те гледа твоя портрет,
Мъка, неизречена също от страх и от срам,
Мъка, неизречена с гордост, неизречена с плам.
Мъка, която гризе те, души те, убива,
Мъка, която живота ти бавно покрива,
Мъка, която незнайно защо ти харесва,
Мъка, която болката с радост посреща.
Мъка, след нея мъка и мъка, и мъка,
Мъка, родена в човека, от нея роден той сега,
Мъка, търся във нея пролука,
Мъка, с която живея, но не ще и умра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Янчо Все права защищены
Харесва ми!