Завари ме "тъгата" и даже ме мина,
не гледах към нея, не исках да ме поздрави.
Но усети ми миризмата
и се доближи...
С плах поглед, гледах страхливо,
и наум размислите си тълкувах.
Инстинктите ми заговориха, умно.
Викаха: "Бягай, ще я надбягаш!"
Нищо не направих, скован бях,
не мърдах... нито и дишах!
Тя беше под формата на "грях",
синкава, остра, гладка! Разбиране за страх...
Проклина, като ме прониза.
Дупката от нея потъмня,
сякаш стана гангрена!
Разядоха се кожата и вътрешността.
След туй синият камък и "тъгата"
се полимеризираха и полученият образ беше ''мъката"!
© Сияние Все права защищены