8 ene 2010, 22:19

Мъката

  Poesía » Otra
988 0 0

Завари ме "тъгата" и даже ме мина,
не гледах към нея, не исках да ме поздрави.
Но усети ми миризмата
и се доближи...

С плах поглед, гледах страхливо,
и наум размислите си тълкувах.
Инстинктите ми заговориха, умно.
Викаха: "Бягай, ще я надбягаш!"

Нищо не направих, скован бях, 
не мърдах... нито и дишах!
Тя беше под формата на "грях",

синкава, остра, гладка! Разбиране за страх...

Проклина, като ме прониза.
Дупката от нея потъмня,
сякаш стана гангрена!
Разядоха се кожата и вътрешността.
След туй синият камък и "тъгата"
се полимеризираха и полученият образ беше ''мъката"!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияние Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...