„Повече мълчи, отколкото говори - и в твоята душа ще дойде тишината, а духът ти ще бъде мирен и спокоен.'' Старец Серафим Саровский
Мълчах години. И не беше от инат.
Слушах как светът умее умно да говори.
Горчеше от изплютия му жлъчен страх,
ораторски маскиран, с древни аксиоми.
Отглеждах пеперуди мълчешком,
а болката им стриваше крилата.
Намирах си в бездумие подслон -
трябваше и покрив на душата...
Духът не се свъртя във този дом.
Летеше непокорен в необята.
Презираше удобният подслон
и мен, за пеперудения прах в душата.
Толкова болеше тази тишина,
в мъртвия покой на какавида!
Поисках с всички сили да крещя
или да се превърна в глина...
На света отдавна полудял
от горести, оратори и словоблудства,
да му разкажа пеперудена печал -
една отгоре, Господи, ще е кощунство...
© Лъки Все права защищены
Толкова ми хареса стила и внушението, че се потопих в стиха!