14 ago 2014, 18:02

Мълчаливо

  Poesía » Otra
686 0 6

„Повече мълчи, отколкото говори - и в твоята душа ще дойде тишината, а духът ти ще бъде мирен и спокоен.'' Старец Серафим Саровский

Мълчах години. И не беше от инат.
Слушах как светът умее умно да говори.
Горчеше от изплютия му жлъчен страх,
ораторски маскиран, с  древни аксиоми.

Отглеждах пеперуди мълчешком,
а болката им стриваше крилата.

Намирах си в бездумие подслон -

трябваше и покрив на душата...

Духът не се свъртя във този дом.

Летеше непокорен в необята.
Презираше удобният подслон
и мен, за пеперудения прах в душата.

Толкова болеше тази тишина,
в мъртвия покой на какавида!

Поисках с всички сили да крещя
или да се превърна в глина...

На света отдавна полудял
от горести, оратори и словоблудства,
да му разкажа пеперудена печал -
една отгоре, Господи, ще е кощунство...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно!
    Толкова ми хареса стила и внушението, че се потопих в стиха!
  • http://youtu.be/fA2SRdxmciY
  • Вместо печал,
    обичам да разказвам приказки.
    От тези, с неочаквания край.
    Светът е уморен от тъжности.
    Защо да му тежа?
    Ще му припомня, че е земен рай!
    Ради, благодаря за светлото ти присъствие на моите странички. Помня подкрепата ти от първите ми публикации тук! Благодаря от сърце!
    Чо, благодаря ти, за прочита и подкрепата, която винаги си ми оказвал!
    ЗЕМ! Благодаря за дългото ти приятелство, за начина, по който провокираш римите ми! Благодаря за красотата, която ни даряваш с поезията си!
  • Разкажи пеперудената си печал!Разказваш толкова хубаво!
  • Лъки!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...