8 окт. 2011 г., 16:04
МЪЛЧАНА ВОДА
Зад хребет Слънцето се дави.
Тежи му погледа ми празен.
Ръка за помощ не подава,
по график знае си – залязва.
Но гасне то със мисълта,
как в мен в зори да се промъкне,
да ме открие в пепелта,
в зениците ми да замръкне.
И мисли си: ,,Със слъчев удар,
с изригване, със пламък–стон?
Със тихи стъпки на калугер, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация