Ilis (Алина Стоянова)
113 3592
8.10.2011 г., 16:04 ч.

Мълчана вода 

  Поезия » Любовна
987 0 17

МЪЛЧАНА ВОДА

 

Зад хребет Слънцето се дави.

Тежи му погледа ми празен.

Ръка за помощ не подава,

по график знае си – залязва.

Но гасне то със мисълта,

как в мен в зори да се промъкне,

да ме открие в пепелта,

в зениците ми да замръкне.

И мисли си: ,,Със слъчев удар,

с изригване, със пламък–стон?

Със тихи стъпки на калугер,

с молитва от свещен амвон?

С горещи, лумнали въпроси?“

О, Соле мио, тъй е просто!

Ти с огън любиш всичко живо.

Космичен флирт! Така те бива!

...Ела във мен със любовта си

без грим уранов и гримаси.

Обичай ме! Побързай! Трябва!

Виж облак черен точи брадва...

А утре рано, много рано

вода мълчана ще налея

от извора. Почакай само.

И моля те, отпий от нея.

Ти знаеш, мога да мълча,

дорде душата се налива.

Сбъдни ме в своя си сълза –

единствена, до кост парлива!

© Алина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??