Мълчана вода
МЪЛЧАНА ВОДА
Зад хребет Слънцето се дави.
Тежи му погледа ми празен.
Ръка за помощ не подава,
по график знае си – залязва.
Но гасне то със мисълта,
как в мен в зори да се промъкне,
да ме открие в пепелта,
в зениците ми да замръкне.
И мисли си: ,,Със слъчев удар,
с изригване, със пламък–стон?
Със тихи стъпки на калугер,
с молитва от свещен амвон?
С горещи, лумнали въпроси?“
О, Соле мио, тъй е просто!
Ти с огън любиш всичко живо.
Космичен флирт! Така те бива!
...Ела във мен със любовта си
без грим уранов и гримаси.
Обичай ме! Побързай! Трябва!
Виж облак черен точи брадва...
А утре рано, много рано
вода мълчана ще налея
от извора. Почакай само.
И моля те, отпий от нея.
Ти знаеш, мога да мълча,
дорде душата се налива.
Сбъдни ме в своя си сълза –
единствена, до кост парлива!
© Алина Стоянова All rights reserved.
