Мълчание
Побоят е над бременна жена.
Нали си е наложила запрѐта
сълзите да пролива през нощта?
Усмихва се, макар и на парчета.
Лицето е орисано на плач –
изписано от хиляди плесници.
Удари ли животът катерач –
нарежда го до другите гладници.
Повехналата роза не цъфти...
Защо се озлобихте, мили хора?
Душите се продават за пари,
а този стих самотен е на двора.
Пороят ни облива в тъмнина...
Отива си завинаги доброто...
Побоят е над бременна жена...
Кажи сега, че хора сме. Защото?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
