10 мая 2006 г., 07:50

Мълчание

Поэзия

956 0 3

Мълчание
Когато пак ме гледаш,
без нищо ти да кажеш,
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание-смущава.

И немога аз да разбера
защо ме глеедаш ти така.
С очи хипнотизираш ме
и бавно ти убиваш ме.

И чакаш аз да заговоря,
аз чакам теб-нима не го разбра?
И ето затова,отбягвам те,
за да спестя това.

Дали се чудиш ти
защо от тебе бягам,
защо като те видя,
като безумна ставам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

knqza (Даниел Стоянов)

и на мен много ми хареса.пожелавам ти успех от тук на татък.

2006-05-10T22:48:18+03:00
sladka_radi (Радост)

Наистина е хубаво, но мисля, че след едно редактиране на многото местоимения ще е още по-хубаво!
...
твоят поглед ме ранява,
твоето мълчание
отново ме смущава!

И не мога аз да разбера
защо ме глеедаш пак така.
С очите си хипнотизираш
и бавно ме убиваш

2006-05-10T13:02:59+03:00
Романтик (Христо Костов)

Селин, поздрави за хубавото стихотворение!!!

2006-05-10T11:12:04+03:00