1 авг. 2022 г., 08:54

Мълчание

846 1 1

Имах много войнствени слова,
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.

 

Но сега замълчах.

 

Исках думите ми да раждат бунт,
да сложи всеки пушката на рамо.
Исках да се пролее цялата кръв,
която мирът ни спестяваше.

 

Но ето, че замълчах.

 

Исках да рисувам батални сцени,
всяка дума да бъде като шрапнел.
Исках да превърна войната в изкуство -
вечна слава в една героична епопея.

 

Но трябваше да замълча.

 

Един фотограф ми отне всичките слова.
Едни трупове по улиците лежаха...
Мога ли да кажа повече от това?
Освен да прокълна всяка война.

 

И безкрайно дълго да мълча...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...