1.08.2022 г., 8:54

Мълчание

850 1 1

Имах много войнствени слова,
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.

 

Но сега замълчах.

 

Исках думите ми да раждат бунт,
да сложи всеки пушката на рамо.
Исках да се пролее цялата кръв,
която мирът ни спестяваше.

 

Но ето, че замълчах.

 

Исках да рисувам батални сцени,
всяка дума да бъде като шрапнел.
Исках да превърна войната в изкуство -
вечна слава в една героична епопея.

 

Но трябваше да замълча.

 

Един фотограф ми отне всичките слова.
Едни трупове по улиците лежаха...
Мога ли да кажа повече от това?
Освен да прокълна всяка война.

 

И безкрайно дълго да мълча...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...