Aug 1, 2022, 8:54 AM

Мълчание

  Poetry
848 1 1

Имах много войнствени слова,
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.

 

Но сега замълчах.

 

Исках думите ми да раждат бунт,
да сложи всеки пушката на рамо.
Исках да се пролее цялата кръв,
която мирът ни спестяваше.

 

Но ето, че замълчах.

 

Исках да рисувам батални сцени,
всяка дума да бъде като шрапнел.
Исках да превърна войната в изкуство -
вечна слава в една героична епопея.

 

Но трябваше да замълча.

 

Един фотограф ми отне всичките слова.
Едни трупове по улиците лежаха...
Мога ли да кажа повече от това?
Освен да прокълна всяка война.

 

И безкрайно дълго да мълча...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...