Aug 1, 2022, 8:54 AM

Мълчание

  Poetry
853 1 1

Имах много войнствени слова,
исках да подпаля и взривя света.
Имах толкова много агресия и гняв,
които трябваше да споделя.

 

Но сега замълчах.

 

Исках думите ми да раждат бунт,
да сложи всеки пушката на рамо.
Исках да се пролее цялата кръв,
която мирът ни спестяваше.

 

Но ето, че замълчах.

 

Исках да рисувам батални сцени,
всяка дума да бъде като шрапнел.
Исках да превърна войната в изкуство -
вечна слава в една героична епопея.

 

Но трябваше да замълча.

 

Един фотограф ми отне всичките слова.
Едни трупове по улиците лежаха...
Мога ли да кажа повече от това?
Освен да прокълна всяка война.

 

И безкрайно дълго да мълча...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...