25 мая 2014 г., 23:01

Mълчание 

  Поэзия » Белые стихи
818 0 0
Пак сама в нощната тъма,
а до преди час бях нечия звезда…
Бродят из душата неизказани слова,
защото бях безмълвна, утринна роса.
Океанът гледа ме през мрака,
дори далеч разлят от мен.
Усещам аромата му пропит,
прекрасен спомен от любовен ден…
Капките дъждовни стичат се по мен,
отмиват засъхналата сол…
Но сърцето си тупти,
заседнала надежда там стои: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Все права защищены

Предложения
: ??:??