8 мар. 2005 г., 17:34

Мълчание

1.7K 0 1
 
С думи ти не би могъл да ме опишеш.
И не по думите разбирам
колко силно ме обичаш.

С думи докрай не можеш да ме разтълкуваш.
Не би могъл на лист хартия,
чувствата си към мен да нарисуваш.

Не са ти нужни думи за да ме отпратиш.
Без думи аз сама ще си отида.

Колко пъти тръгвам и оставам.
Но не заради думите сме още двама.

Не искам да говорим, по-добре да замълчим,
защото думите не знаят, какво в сърцата си таим.

Думите отдавна са излишни.
Каквото и да е не казвай нищо.


              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Арсова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...