8 мар. 2005 г., 17:34

Мълчание

1.7K 0 1
 
С думи ти не би могъл да ме опишеш.
И не по думите разбирам
колко силно ме обичаш.

С думи докрай не можеш да ме разтълкуваш.
Не би могъл на лист хартия,
чувствата си към мен да нарисуваш.

Не са ти нужни думи за да ме отпратиш.
Без думи аз сама ще си отида.

Колко пъти тръгвам и оставам.
Но не заради думите сме още двама.

Не искам да говорим, по-добре да замълчим,
защото думите не знаят, какво в сърцата си таим.

Думите отдавна са излишни.
Каквото и да е не казвай нищо.


              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Арсова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...