1 дек. 2007 г., 08:21

Мълчание 

  Поэзия » Любовная
586 1 4

 МЪЛЧАНИЕ

 

Отново аз без думи се сбогувам
и тихо връщам времето назад.
Отново хиляди признания изричам,
но ти оставаш глух за тях.

Отново се разделяме в нощта,
мълчим и погледите бягат.
Отново крия своите сълзи,
за да не видиш ти, че ме боли.

Отново тишината ни ранява,
мълчим объркани, смутени.
Отново се разделяме в нощта -
останаха без смисъл всички думи.

18. II. 2004 г.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах ... тишина ...
  • докато го четох се разчувствах много
    поздрави за страхотния стих прегръдки от мен6+
  • Хубав стих за отминала (за щастие!) болка, браво, Алекс!
  • С болка написаноНо поглеждайки към датата се надявам вече да не е такаПоздрави и обич от мен!!!
Предложения
: ??:??