Мълчание
МЪЛЧАНИЕ
Отново аз без думи се сбогувам
и тихо връщам времето назад.
Отново хиляди признания изричам,
но ти оставаш глух за тях.
Отново се разделяме в нощта,
мълчим и погледите бягат.
Отново крия своите сълзи,
за да не видиш ти, че ме боли.
Отново тишината ни ранява,
мълчим объркани, смутени.
Отново се разделяме в нощта -
останаха без смисъл всички думи.
18. II. 2004 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Георгиева Все права защищены
Но поглеждайки към датата се надявам вече да не е така