Мълчание

Poetry » Love

753 1 4

МЪЛЧАНИЕ

Отново аз без думи се сбогувам
и тихо връщам времето назад.
Отново хиляди признания изричам,
но ти оставаш глух за тях.

Отново се разделяме в нощта,
мълчим и погледите бягат.
Отново крия своите сълзи,
за да не видиш ти, че ме боли.

Отново тишината ни ранява,
мълчим объркани, смутени.
Отново се разделяме в нощта -
останаха без смисъл всички думи.

18. II. 2004 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jolly_Roger (Рефицул)

Ах ... тишина ...

2007-12-20T18:01:52+02:00
GLAVATA (Тодор)

докато го четох се разчувствах много
поздрави за страхотния стих прегръдки от мен6+

2007-12-01T12:32:48+02:00
Индиана (Криси)

Хубав стих за отминала (за щастие!) болка, браво, Алекс!

2007-12-01T11:34:58+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

С болка написаноНо поглеждайки към датата се надявам вече да не е такаПоздрави и обич от мен!!!

2007-12-01T09:36:52+02:00