От днес знам, че ще мълчиш.

Срок си даде в теб да рушиш.

За Бога, пак познато безумие.

В близост... нецелунали.

На зазоряване... е по-ясно.

Безсилие, Страх, Бягство...

Ще се завърнеш гръмко. Весело.

Сякаш нищо никога не е било.

Ще имаш отговори куп готови

в случай, че някой ти оспори.

Всичко ще е решено в мълчание.

Наложил на себе наказание.

За да се завърнеш без чувства

с душа опожарена мълчаливо пуста.

Защо не каза, че това ще правиш,

 отиваш си кулите ни да събаряш?

Защо не каза, за да сторя и аз това?

Със сълзи в очите да горя цветя.

Та когато застанеш измил кръвта

с ръце чисти и маска гримирана,

да не мога да те съдя и да боли,

че аз останах жива, а мъртъв си ти.

За да сме и двамата убийци на души

или е страшно заедно... да помълчим?