1 июн. 2010 г., 12:16

Мълчание

516 0 0
Мълчиш
и ме съграждаш -
до камък
камъка редиш. 
Красива
крепост
за душата,
като градина
ме извайваш ти. 
Ще има
олтар, 
икони
и амвон,
от който
слова на мир и обич
ще изричаш
във службите си
ежедневни ти. 
С усмивка свещите
ще палиш
и с милост
молитви ще редиш. 
А вън
край храма
градина на мира
ще разцъфтиш -
реките ще поят
и сладкогласни птици
и благоуханни плодове. 
Ще има биле
и за утеха, 
и за пробуждане, 
за болка
и за кръщение
на крехките
човешки рамене. 
И всяка пролет
ще пониква
твойто семе -
мълчание.
Мълчанието,
със което се зовем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...