Мъниче в беда
Едно белоглаво кокиче,
стиснато в снежен юмрук,
проточва вратле и изнича,
сякаш през дупка в гюрук.
За помощ към Слънчо поглежда.
И Слънчо запретва ръкави,
протяга два лъча надежда –
мъниче в беда да избави..
Да опари туй снежно юмруче,
дето в своята хватка е свило
първо пролетно чакано внуче,
що се толкова рано родило.
И щом близна го огнен език,
Снежко целият вир вода стана.
И свободно, кокичето в миг
се изправи. И пролет настана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jane Doe Все права защищены
