Едно белоглаво кокиче,
стиснато в снежен юмрук,
проточва вратле и изнича,
сякаш през дупка в гюрук.
За помощ към Слънчо поглежда.
И Слънчо запретва ръкави,
протяга два лъча надежда –
мъниче в беда да избави..
Да опари туй снежно юмруче,
дето в своята хватка е свило
първо пролетно чакано внуче,
що се толкова рано родило. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse