10 мая 2008 г., 15:12

Мънистени 

  Поэзия
563 0 6
Понякога
словата ти студено,
глухо
като камъчета чукат.
Друг път
нежно,
медено звънят...
Мънистено редиш ги
и като звездици в мрака
седефено блестят...
Извайваш с думи
красота.
А когато зарисуваш
усмивки във очите ми,
около мен валят
слънца...


© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??