3 мая 2015 г., 16:19

Мъртвец

748 0 2

Звуците на пианото простенват,
а песента шепти.
И течащите под мелодията сълзи
нашепват
"There'll be an answer, let it be."

 

И спокойствието оцеляло
в жалката особа
под музиката нежна
срива се в плач.
И под дебелото покривало
старата отрова
бяло-снежна
съглеждам през дълбокия здрач.

 

Награбвам грубо и жадно шишето,
отпивам отново от бутилката бяла.
И чакам. Чакам смъртта си, но ето:
Отровата е вече отдавна изветряла.

 

И аз умирам. Насън.
Умирам, прегърнал сърдечно шишето.
Умирам. Аз съм, мъртвец, това съм.
И пак теб съм прегърнал горещо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодор Пенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...