3.05.2015 г., 16:19

Мъртвец

752 0 2

Звуците на пианото простенват,
а песента шепти.
И течащите под мелодията сълзи
нашепват
"There'll be an answer, let it be."

 

И спокойствието оцеляло
в жалката особа
под музиката нежна
срива се в плач.
И под дебелото покривало
старата отрова
бяло-снежна
съглеждам през дълбокия здрач.

 

Награбвам грубо и жадно шишето,
отпивам отново от бутилката бяла.
И чакам. Чакам смъртта си, но ето:
Отровата е вече отдавна изветряла.

 

И аз умирам. Насън.
Умирам, прегърнал сърдечно шишето.
Умирам. Аз съм, мъртвец, това съм.
И пак теб съм прегърнал горещо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...