3.05.2015 г., 16:19

Мъртвец

751 0 2

Звуците на пианото простенват,
а песента шепти.
И течащите под мелодията сълзи
нашепват
"There'll be an answer, let it be."

 

И спокойствието оцеляло
в жалката особа
под музиката нежна
срива се в плач.
И под дебелото покривало
старата отрова
бяло-снежна
съглеждам през дълбокия здрач.

 

Награбвам грубо и жадно шишето,
отпивам отново от бутилката бяла.
И чакам. Чакам смъртта си, но ето:
Отровата е вече отдавна изветряла.

 

И аз умирам. Насън.
Умирам, прегърнал сърдечно шишето.
Умирам. Аз съм, мъртвец, това съм.
И пак теб съм прегърнал горещо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...