Звуците на пианото простенват,
а песента шепти.
И течащите под мелодията сълзи
нашепват
"There'll be an answer, let it be."
И спокойствието оцеляло
в жалката особа
под музиката нежна
срива се в плач.
И под дебелото покривало
старата отрова
бяло-снежна
съглеждам през дълбокия здрач.
Награбвам грубо и жадно шишето,
отпивам отново от бутилката бяла.
И чакам. Чакам смъртта си, но ето:
Отровата е вече отдавна изветряла.
И аз умирам. Насън.
Умирам, прегърнал сърдечно шишето.
Умирам. Аз съм, мъртвец, това съм.
И пак теб съм прегърнал горещо.
© Теодор Пенев Всички права запазени