Мъртви души
Ще дойдеш ли с мен? Надалече.
Без да казваш на никого, тихо.
Да останем сами, да не пречим.
Да се питат: „къде ли се скриха”?
...Уморих се от всичката злоба,
да ме гледат в краката: „ще падне!”.
Откога ли копаят ми гроба...
Малко въздух и аз да открадна.
Нямам нужда от жлъчни критици.
Цял живот все по гръб са лежали,
a пък своите мъртви душици
на Чичиков за грош са продали…
М. Спасов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
Страхотен стих!Истина в редовете.Браво,Мартин!